Текст и режисура: Мартина Новакова
Ас.-режисьор: Даяна Атанасова
Участват: Дайяна Димитрова,
Василия Дребова, Ивайло Драганов и Димитър Горчаков
Музика: Димитър Горчаков
Графичен и уеб дизайн: Кремена Митева
Уебсайт: Димитър Атанасов
Видео: Илиян Ружин
ПАНОПТИКУМ е театрално пътуване из къщата на Л. и необичайните предмети, които съхраняват спомените ѝ.
В тази къща-музей всеки от предметите разказва историята си по различен начин: противоречиви гласове от миналото; поглед на нарисувано всевиждащо окo; глух телефон, купен от битпазара в Мадрид; полузабравена мелодия; фирма за изпразване на къщи.
Паметта се превръща в опасна територия, в която предметите зависят от вниманието на публиката.
Зрителят сам трябва да избере мястото си в пространството, гледната си точка и историята на кой предмет да чуе.
Представлението съчетава различни дисциплини: вербатим театър, авторска музика и инсталационно изкуство.
ПАНОПТИКУМ e история за страха от загубата на паметта, за материалния свят, предметите, с които избираме да се заобиколим, стойността, която им придаваме, и влиянието им върху отношенията помежду ни.
*Паноптикум (м.р., само ед.ч.) музей, в който са събрани редки и ценни предмети или восъчни фигури.
“ПАНОПТИКУМ” съществува и като автопиеса за един читател. Всеки трябва сам да постави пиесата в дома си, като замени предметите от представлението със свои и създаде свой собствен паноптикум.
ПАНОПТИКУМ е създаден по време на магистърската програма на Мартина Новакова по Театрално изкуство в Мадридския университет „Карлос III”, с художествен ръководител Хуан Майорга, която завършва с почетна диплома. Творческият процес е пряко повлиян от менторството на преподавателите ѝ, сред които са някои от най-значимите имена в съвременния испански театър като Хуан Майорга, Хосе Санчис Синистера, Пабло Месиес, Алваро Тато, Пабло Ремон, Андрес Лима и Пепе Виуела.
Първото представяне на проекта се състои през 2018 г. в Аудиторио де Леганес, Мадрид.
През 2020 година, “Паноптикум” е сред трите селектирани за превод съвременни български пиеси от EURODRAM Bulgaria. През май 2021г. се състои перформативно четене на пиесата в рамките на фестивал “ПроТекст 10” в Гьоте-Институт, София.
Същата година проектът печели финансиране от Национален Фонд “Култура”, програма „Дебюти“. Премиерата се състои през май 2023г. в Дом на културата „Красно село“.
През февруари 2024 г. ПАНОПТИКУМ е програмиран в “Топлоцентрала”.
ПАНОПТИКУМ предлага едно различно имерсивно изживяване на физическия свят, като дава глас на предмета и го вади от обичайното нямо място, което заема.
Движението на публиката в пространстовото, активното ѝ участие, авторската музика, сценичния и светлинен дизайн са неразривно свързани елементи, които създават общата драматургия на преживяването. В него се преплитат техники от различни театрални форми: театър на предметите, имерсивен и вербатим театър.
Главните герои в ПАНОПТИКУМ са шест предмета:
керамична фигура на лос; предмет, който всички имаме вкъщи; роял; опакован телефон (oт старите), картина на балон с горещ въздух и кутия със странни подаръци.
Човешките персонажи са призовани, за да разкажат живота на тези предмети. Понякога гледните точки на разказвачите си противоречат, друг път се допълват, а някои остават непознати за част от посетителите.
Главната героиня в пиесата е жена на име Л., собственичката на къщата и предметите, чрез които я опознаваме. Л. има една особеност, тя вижда света чрез предметите в него. Най-големият ѝ страх е, че някой ден ще загуби паметта си. Затова заключва спомените си в материалния свят, така че никога да не изчезнат.
Основно влияние в ПАНОПТИКУМ оказват концепцията на Зигмунд Фройд за „ужасяващото“, което маркира по различен начин всеки предметите в историята и разграничението, което прави Мартин Хайдегер между „предмети“ и „неща“. Предметите се превръщат в неща, когато вече не могат да изпълняват своите функции. Когато нещо се счупи, неговата присъща стойност изчезва и се появява под нова, неочаквана форма.
Пиесата спада към жанра на автофикцията. В нея са използвани и множество документални материали, представени чрез различни похвати.
Един от тези елементи е интерактивна инсталация, посветена на творчеството на Кристо и Жан-Клод.
Важна част от този свят, в който най-важни са предметите, е неговият контрапункт: бизнесът на испанска фирма за изпразване на къщи. Интервютата със собствениците ѝ са представени вербатим (дума по дума). Когато някой почине и семейството не знае как да се справи с всичко, останало след него, тези хора са натоварени със задачата да се погрижат за всички предмети в къщата. Разделят ги, класифицират ги, оценяват и накрая ги изпращат към новите им дестинации и животи.
ПАНОПТИКУМ може да бъде адаптиран към всяко пространство, което позволява на публиката да се движи свободно: музей, подземие, фоайе, къща, театър. Посетителите участват активно в действието и могат да избират мястото и гледната си точка във всеки момент.
Музиката е авторска и се изпълнява на роял, без който представлението не може да се осъществи.
Изискват се минимум 5 прожектора, които да могат да бъдат манипулирани в реално време.